Опитвали ли сте някога да влезете в мига и да го изживеете изцяло? Да присъствате в него, фокусирали цялото си внимание, цялото си тяло, цялата си мисъл, цялата си същност в „тук и сега”? Да сте изпълнили пълноценно един едничък отрязък от време със себе си, вместо да присъствате само физически, а в мислите да сте се отнесли някъде далеч?
„Тук си само тялом, духом никаква те няма!” – казваше от време на време учителят ми по математика. Прав беше. Точните науки никога не са били част от моя свят. В него има думи, има поезия, има изгреви, и музика, и любов, и фотография…има сияйни усмивки и топли прегръдки, има много пътешествия, има безброй мечти, но цифри, уравнения, дроби и косинуси отсъстват напълно. Затова се случваше да отлитам неволно от класната стая, отнасях се нейде другаде, в моя си мечтателен свят, където необезпокоявано и свободно творях, фантазирах или просто се реех. Там се чувствах на мястото си, там беше красиво и спокойно, бях защитена и ми беше хубаво. Разбира се, неведнъж това е било причина да попадна в смешна ситуация, когато към мен се е стрелвал въпрос, който да ме върне обратно във физическото пространство, и на който се е очаквало да отговоря адекватно, а аз дори не съм чула какво ме питат. Съучениците ми много се забавляваха с мен. Един път, изобщо не чула за какво става въпрос, отговорих, че ядрото на атома е по-голямо от целия атом. И при все това….Била ли съм добра ученичка? Със сигурност. Била ли съм умно дете? Вярвам, че да. Просто съм имала нужда да се почерпя с Клематис – едно от дванадесетте цветя, които Доктор Бах първо открива и назовава Лечители.
За хората с архетип Клематис е изключително трудно да бъдат тук и сега всеки миг. Те се характеризират със своята чувствителна натура, понякога са бавни или меланхолични, недостатъчно съсредоточени или направо отвеяни. Техният емоционален свят е неизмеримо богат и плътен на преживявания, затова често избират него вместо физическия, който често им идва остър, суховат или твърде лишен от цветове и вълнения. За да се задържат наистина в него, те имат нужда от конкретика, имат нужда да останат в момента, да се фокусират върху детайли, които да ги връщат отново и отново обратно в материята.
Случвало ми се е да играя с децата си и в един момент, без умисъл, да се хващам на някое мое хвърковато балонче и да отлитам пак натам, към моето си царство – да рисувам нови картини с думи, да мисля за творчество или пък какво ще сготвя за вечеря и кой знае още какво – но в играта на „Не се сърди човече” не съм. С децата си не съм. Откъсната съм от тях и не присъствам в техния свят. И това е проблем. Защото никъде не съм истински пълноценна. Истински различно се усеща, когато съм напълно отдадена на нашето занимание; когато не просто седя на килима с тях и те могат да ме докоснат, помиришат или погледнат, а когато изпълвам цялото простраство с цялата себе си и могат също да ме усещат, да ме чувстват; когато енергията ми не се разпилява в различни посоки, а концентрирано е отдадена в цялата си мощ на този момент.
Не е лесно, признавам, и честичко се хващам за малки детайли, като в забавна игра. Улавям отлитането си и бързо се връщам, като насочвам вниманието си в това как е застанала къдрицата на дъщеря ми, как блестят очичките на сина ми, когато се смее или как прашинките танцуват из въздуха, разрошени от неспирните детски ръчички…
Клематис е изключителен помощник в случаите, когато има дисбаланс и дори тези малки трикове не са достатъчни. Клематис е нужен, когато пребиваването в света на мечтанието стане твърде дълго, нездравословно, а също и опасно. Клематисът е мостът, който изгражда връзка между двата свята и човек може със спокойно сърце да се спусне обратно в материята. Нещо повече: благодарение на фината енергия на Клематис тази връзка е стабилна и сигурна и по този начин ние имаме възможност всеки миг да ползваме от ресурсите на нашия близък на душата свят, докато оперираме свободно в конкретиката. Защото не може да се каже, че един от световете е по-малко съществен или пък излишен. Ценни и нужни са и двата! За нас е изключително обогатяващо да имаме наш неизчерпаем извор на вдъхновение и радост, ала тук в материята също има мечти за реализиране, моменти за преживяане , уроци за усвояване и опитности, заслужаващи нашето осъзнато, съсредоточено присъствие.
Клематис осъществява връзката. Той е като люлка, която нежно ни люлее и ту сме горе, ту сме долу, но винаги там, където има нужда да сме и където е за общото благо. В съвършена подредба и в синхрон с природата – това е магията на цветята на Доктор Бах, на която оставам завинаги в плен. Доброволно и с най-голяма признателност.
Анахид Ангътян 