Pine/ Бял бор

Вина. Родени сме с нея. Усукана е в клетките ни. Без да си даваме сметка, носим кодирана вината на много поколения назад, освен нашата собствена. Още от съвсем мънички в нас се оформя моделът „Аз съм виновен/а.”. Да, много често постъпваме неправилно според критериите на големите, на онези, от които зависи да бъдем обичани. И дори и понякога да не е изказано с думи, от вложената енергия на неодобрение боли и децата чудесно разбират кога са сбъркали. След всяко „Аз съм виновен/а.” неприятното чувство полепва по нашето вътре и остава там завинаги. Пласт след пласт вината набъбва и ние започваме да имаме повече доверие на нея, отколкото на нас самите. Чувството за вина се превръща постепенно в компас, според който изграждаме принципите си, убежденията си, живота си. То вибрира във въздуха и малко по малко ни го отнема, докато започнем да дишаме съвсем плитко, съвсем повърхностно. Чувството, че сме сгрешили се ражда първо в ума, но много бързо завладява цялото ни същество. То те оставя сам със себе си по един особено болезнен начин, защото в теб започва да расте усещането, че си сам в света и той постепенно потъва в мрак, повличайки и теб.

И какво се случва, когато пораснем големи, упрекващи се по презумпция и плуващи в мътното море от свои грешки? Тогава животът щедро ни поставя в ситуации, в които програмата „Виновен/а съм” да се задейства отново. Дори и в случаи, които нямат нищо общо с нас, ако умът ни улови някъде в пространството познатата енергия, свързана с вината, това е достатъчно той да активира механизма в нас. И тогава вината става наша. А много често тя върви ръка за ръка с чувството за дълг. Добри приятели са, но тяхната дружба е пагубна за нас и ни въвлича в един ужасяващ омагьосан кръг, от който няма измъкване.

Доктор Бах е отделил време да изследва това състояние в дълбочина и е открил, че есенция от цветовете на бял бор може да ни помогне в моментите, в които тези чувства ни поглъщат. Разбира се, би било наивно да си мислим, че пластовете вина могат да се стопят от раз. Но белият бор, или Pine, задейства така нужния процес по обезсилване на вкоренените механизми на вината. Благодарение на вибрацията на Бял бор постепенно започват да изкристализират ключови моменти, възможно е да ни връхлетят спомени, възможно е да сънуваме повече и по-различно от преди. При всеки човек въздействието на цветята е различно, но едно е сигурно: знаци започват да идват, за да можем да осъзнаем къде се корени това чувство, каква е причината да го има в нас, какво идва да ни каже и най-вече как да променим фокуса, за да се освободим от стегнатата му хватка и да не впримчваме и други в нея.

Много е важно да се спомене, че за да можем ефективно да работим по освобождаване от чувството за вина, е задължително то да има проявление навън. Тоест, да има реално случваща се ситуация на повърхността. Това, впрочем, е валидно за всяко едно сковаващо ни чувство, за всеки ограничаващ ни модел или спъващо нашето развитие убеждение. Така е и с вината. Готов ли е човек веднъж завинаги да излезе от този водовъртеж, животът услужливо ще му поднася ситуации, в които чувството ни за вина да бъде активирано – как иначе ще успеем напълно осъзнато да я разпознаем, да я срещнем очи в очи и да я изучим, преди да я обезсилим? Именно в тези етапи подкрепата на бял бор е много нужна. С нея можем да отсеем истинното от фалшивото усещане за случващото се и да погледнем с нови очи идващото към и от нас. Бял бор идва на помощ, за да преобразуваме вината в поемане на отговорност и приемане на грешките като нещо естествено. Бял бор прави нещо повече от това да премахне чувството на вина – той ни дава шанса да приемем себе си и всяка ситуация в цялост – с положителните и отрицателните й страни. Каквито всъщност няма, защото за нас еднакво полезна е и светлата, и тъмната страна на нещата.

Никога не е излишно да почерпим с бял бор и децата ни. Защото колкото и осъзнати да сме и да работим усърдно за освобождаване на всичко натрупано с годините в нас, понякога несъзнателно им прехвърляме част от нашите сенки. В една книга бях чела, че би било много хубаво ако есенция от бял бор тече от чешмата. Напълно съм съгласна с това.