Издадох книга!

Моята първа книга се сбъдна.
Откакто „35” стана реалност, нищо в моята реалност не е същото.Много хора ме питаха как съм могла да отворя душата си и да оставя всеки да се разхожда свободно из нея. Как съм събрала смелост да разкажа толкова лични истории…А една приятелка ме попита съвсем чистосърдечно как бих се чувствала, ако поканя у дома всички тези 500 души, до които „35” стигна. Да, истина е, разголих душата си пред вас, но толкова облечена в любов не съм се чувствала никога. Тази книжка отвори място за толкова много обич в сърцето ми, че още и още си давам сметка какво огромно значение е имала тази щастлива неслучайност за мен.
Превърна се в крайъгълен камък, който ми помогна да стигна до същината на въпроса какво искам за себе си в този живот, в какво горя, къде намирам вдъхновение и кой е моят личен път. Не като съпруга, не като майка, не като дъщеря, а като жена, като творец, като личност. Малкото момиченце, което искаше всички да го харесват, отдавна си отиде. На негово място днес стои една жена, която все повече харесва себе си, чертите си, тялото си, присъствието си, макар всички те да губят всеки ден от чара на младостта. И когато това се случи, когато вече не изпитваш нужда да бъдеш харесван от другите, всички емоции, красиви или не чак толкова, спират да бъдат страшни. И страхът от споделяне изчезва. Срамът също. Защото когато една емоция излезе от теб, независимо по какъв начин, тя спира да те владее. И ти си излекуван. Толкова е просто. А аз открих, че лекувайки себе си, мога да лекувам и други. Душата им да лекувам. Да им връщам вярата, да им помагам да се свържат със своята вътрешна светлина, да им вдъхвам сила и кураж да стъпят на своя път и да вървят смело напред към щастието, така, както те го разбират. И да знаят, че Бог не гледа отгоре, а гледа отвътре. Да знаят, че страхът сковава и прави границите много тесни, а любовта обратно – разширява ги, пълни ги с топъл въздух и ги прави да са безкрайни. Защото граници няма! Важно е само да не спираш да вървиш. Може да е една единствена стъпка на ден, но да я направиш. Било то само в мислите си. Ако аз мога, можеш и ти! Нали аз и ти сме едно и също?