Лесно се обича лятотo, но пробвай да обикнеш есента! Можеш ли да обикнеш хладния й нрав сутрин, когато се измъква гола от леглото и свъсено размества облаците като кичур коса?Можеш ли да обикнеш ветровете й, нахлуващи в тялото ти като неканени гости? Можеш ли да свикнеш с необяснимите й сълзи, в които се събира цялото небе? И можеш ли да се сприятелиш с внезапните й бури, които те връхлитат, когато най-малко очакваш? Есен се обича трудно. Иска се смелост да погледнеш сенките в очите. Иска се да виждаш красотата и в прекършените клони. Иска се да можеш да се любуваш на осиротяващите дървета. Иска се да можеш да бъдеш сам със себе си. И да не чакаш някой да те спаси в тъмното на всяка цена. Спасиш ли сам себе си, вече ще обичаш есен. И за теб това ще е най-топлият сезон.
Анахид Ангътян 