И ето го, последният рицар на годината, белокосият Декември, пристигна почти неусетно. Някъде пося сняг, другаде вдъхна живот на зимни рози….но винаги с присъщата му галантност, с доброто му сърце и с намигване, че е време за чистота – в помислите, сърцата и действията ни. Оставям и своите благи думи за всички нас на тези редове – да са дъхави, искрящи, бели и сияйни дните ни до Коледа и Нова година. Да сме едно със себе си и другите! Да ни е все уютно – край огън, сред глъчка от хора или в тишината ни.
Белоснежната прегръдка на Декември обещава чудеса!
Да бъдат! 
Анахид Ангътян 