Еднажден

Често изпадаме в спорове, ние хората. Сякаш е много важно чия истина ще надделее, кой е прав, кой крив! И на кого ще бъде дадена последно думата. И така, днес се търкулват много думи по случай Игнажден, църковния празник, а после и думи опровержения, че не е днес Полазник, а на 21-ви Декември, когато е и зимното слънцестоене.
Аз избирам да не деля и да не посочвам чия истина е единствена. Истини много – толкова, колкото и реалности. Избирам днес да си запаля свещичка и да поканя Светлината в дома си – там, където живее тялото, и в моя храм вътре – там, където живее Душата. Ще го направя днес, ще ми е мирно и ще ми е хубаво, а утре ще ида да посрещна Слънцето край морето, да го видя как изгрява от нищото сякаш, как едрее, оформя кръг и как казва “Добре дошла!” на Новата година, старата българска Нова година. И пак ще ми е хубаво, пак ще е празник, и всичко в мен и около мен ще ликува. В тишина и благодарност.
Избирам да не деля, а да имам очи и сърце за всичко хубаво, което иде, което Е.
Честит празник!