Изгрев

Никога няма да ми омръзне…
…да посрещам Слънцето в зараждането на деня. Да си говоря безмълвно с него, да се споделям и да помоля да влее в мен частица от своята мощ и светлина, да напълни в клетките ми живот…

Никога няма да ми омръзне…
…да се радвам на простичките неща – на възгласите на ранобудни гларуси, на огненото злато, полегнало ей тъй, непринудено и леко, върху галения от водата пясък, на надеждата за ново начало, избистрила хоризонта.

Никога няма да ми омръзне…
… да съм там, в природата, където без да зная точно как, събличам всичко излишно и съм аз – дошла да живея себе си; да се изживея напълно и завинаги.

И това ‘завинаги’ да напълни всичките ми идни мигове със смисъл да съм потопена тук, в този луд понякога свят. Обичам го, този свят, луд за връзване! Обичам го, защото я има природата, където винаги мога да утихна и да си спомня истински ценното, истински важното, истинската аз!