Поетичната ми душа ликува от завладяващото вплитане на музика, текст и усещането, което тази песен ражда в мен. Преводът е мой, и не е дословен, но думите сами излязоха така. Слушам я от доста време, но точно днес ми пасва като ръкавица на състоянието!
Пожелавам ви да бъде изпълнена с музика, цвят и лекота новата седмица!
“Всичко в живота има своя край,
и хубавото, и лошото са дни, които минават.
спомни си за моретата,
които вече се научи да владееш.
“Ти знаеш, ти можеш, ти струваш!”,
пее земята, която докосва пръстите на краката ти.
“Да оставиш да умре старото,
означава да подадеш ръка
на страха си от падане.”
Остави да те боли онова, което трябва да боли,
защото това, което залива гръдта ти сега,
ще изтече и не ще може да се върне!
Не заключвай живота, който бяга под плътта ти,
остави да премине зимата,
и съзерцавай как се раззеленяваш отново…”
Анахид Ангътян 