“Кураж, мое мило сърце!”

Случвало ли се е и на вас да замръзнете в себе си и да гледате как целият живот тече край вас, но нищо от това да не ви докосва?
Случвало ли се е да се усещате като под упойка и да не изпитвате никакви чувства?
Нито радост, нито мъка, нито вълнение, нито страх….нищо? И когато най-близките до вас питат “Какво се случва с теб?”, да не можете дори да го изкажете, да го облечете в думи? Все едно сте на пауза и нищо не може да ви изведе от това състояние.
Проявата на дискомфорт е често срещана при търсещите хора, да, защото тя е в основата на процеса на преобръщане. Но сега, докато пиша това, осъзнавам, че дори и да съм наясно с етапите на трансформация, в момента дори това не помага. Дори бих казала, че ме дразни! Уморена съм от трансформации, уморена съм от тази дисекция на цялото ми същество, от търсене на сенки, чистене и освобождаване…уморена съм от дискомфорт!
И сякаш това е общ процес. Навън е Май, а е хладно като Октомври. И пролетта ли е уморена, питам се?! И защо пиша всичко това тук, питам се също?!
Може би, защото, ако и да съм устроена различно, да пазя своите болки и да ги лекувам сама в тишина, пътят на живота ми ме научи да се споделям. Да споделям своя свят със света навън. Красив, грозен, топъл или мрачен – искрено и от сърце да го обхващам в длани и да го поднасям навън. Научих се, че в този обмен се крие голяма ценност. Затова оставям тези думи тук и тази картинка с послание – да донесат подкрепа, осъзнаване или лекота някому. А ако се случи и на мен, ако успея да размразя вцепенението си и да потека отново като река….Ех, какъв ли живот ще е тогава?! Ще намина пак да ви споделя! А дотогава: “Кураж, мое мило сърце!”