Събудих се край морето, а заспивам в прегръдката на планината. Еееех, по каква дивна и древна земя стъпваме, в каква съкровищница живеем и колко сме богати само, по онзи, неоценим, неизмерим начин! Думите не стигат, но тя е там…чистата благодарност към душицата ми, че е избрала да се въплъти тук – точно тук и никъде другаде. Богати сме, хора, богати на небе, богати на море, богати на върхари и зелени дъбрави! Богати на безкраи! А познаеш ли тази шир веднъж, носиш я и се преражда с теб…завинаги. ❤️
Анахид Ангътян 