Пожелавам си време

“Какво ще си пожелаеш, когато дойде ред да духнеш свещичките?”, питаха ме малко преди рождения ден.
“Не знам!”, отговорих искрено. “Сякаш вече съм изпразнена от желания.”
Но ето че днес, когато изненадващо получих парче торта със свещичка на нея и трябваше все пак да я духна в духа на празника, затворих очи и желанието дойде само:
Време.
Пожелавам си време.
Време да съзерцавам изгрева.
Време да разговарям с баща ми и да черпя от неговата човешка мъдрост и сила за живот.
Време с моята мила майчица, в което да ме посвети в тайната на онези любими постни лозови сармички с много стафиди, канела и лимон. И всички останали рецепти, завещани от нейната майка. Защото за нас арменците храната освен любов е и памет.
Време да обичам момчето, с което сплитаме пръсти и живот заедно всеки ден.
Време да се вглеждам в очите на сина си и да потъвам цяла в този жаден за света и чудесиите му поглед.
Време да прегръщам дъщеря си. И да усещам топлината на физическото докосване в най-чистата му форма.
Време с моята леля, с която няма значение дали работим, пътуваме или сме на балкончето у тях и тя пали цигара – просто винаги е напълно споделено. Като да си със себе си, ама по-хубаво.
Време с моя вуйчо, човекът с най-добрите очи на света.
Време да гледам с умиление и усмивка как растат децата на братята и братовчедите ни и как дървото на живота се разгръща за рода ни.
Време да изпитвам онзи гъдел от нещо ново, което предстои и е толкова красиво в зараждането си.
Време да вдишвам аромата на цветята.
Време да творя.
Време да бъда близо до сърцето на природата и да слушам в тишината нейния пулс.
Време за лудост и заедност с моите приятелки, които са и мои посестрими, и с които заедно създаваме червената шатра и така един напълно нов свят за всички ни.
Време за мъжете приятели, с които се смеем и си споделяме дивотиите – толкова скъпи и ценни са тези приятелства, които именно времето е проверило и заздравило в годините.
Време да пътешествам и откривам нови кътчета по тази изумително красива и щедра земя.
Време за ласка и грижа от мен към мен.
Време да плувам в морето и да се чувствам у дома.
Време да наблюдавам как птиците се реят.
Време да слушам музиката, която кара сърцето ми да пее.
Време да гледам любимите си филми отново и отново.
Време да празнувам. Със и без повод.
Време да чета книги.
Време да мечтая.
Време да си спомням.
Време да помоля за прошка приятелката, която някога нараних.
Време да се влюбвам в живота пак, и пак, и пак.
Не изобилстваме от време.
Затова си пожелах време.
Време за
всички
неща,
които ме правят жива.