Ужасно хубаво е да правиш това, което обичаш! Как познаваш кое е то? Съвсем простичко е: то е онова, което никога не те уморява. То е онова, което те кара да трептиш отвътре и да кипиш от енергия; онова, което се случва с лекота и което е толкова естествено за теб, колкото е и дишането. Онова, от което вечер не те хваща сън и заради което нямаш търпение да съмне, за да го подхванеш отново. Понякога може да се окаже, че това далеч не е онова, за което много години си учил, и дори не е онова, което от дълги години работиш. Понякога има нещо съвсем различно замислено за теб…
От няколко години вървя по пътеката, която цветята на доктор Бах ми разкриха и която ме накара да направя рязък завой в моя професионален път. Всъщност, не мога да нарека това професия, не! Търся по-подходяща дума и тя може би е призвание. Но с времето все повече усещам, че това е служба. Служба, но не на другите, а служба към твоята си душа – даване на възможност да се разгърне онова, което ти е изконно
заложено от нея. Не съжалявам нито за миг, че избрах да се доверя и да вървя по тази пътека. Да, в началото тя криеше безброй много неизвестни, нямаше нито форма, нито структура и често предизвикваше недоверчиви погледи от страна на приятелите ми, някоя друга закачка, че съвсем съм откачила, а семейството ми от своя страна мълчаливо се питаше това ли ще работя наистина?! Чувах и възприемах всичко това, но не спирах да вървя, не спирах да се доверявам на гласа отвътре. Той не ми обещаваше ясен план за действие, нито пък някаква сигурност. Даваше ми само едно: огън, на който да се топля, когато ми е трудно, и посока, моята си лична посока, ясно различима измежду всички външни гласове.
И стигаме до този момент, четири години по-късно, моментът на тези снимки.
Фестивалът е “Здравей, Здраве” във Варна, а възможността да говоря за цветята пред стотина души ми е дадена от моя учител Мая Вълчева, уникална жена и моя скъпа приятелка. По време на това събитие разбрах, че аз вече живея в това призвание на сто процента. В мен нямаше притеснение, нямаше свиване, нямаше капани на ума, които да ме спъват и да всяват съмнение там ли ми е мястото. Чувствах се толкова на мястото си, че думите от мен се лееха като река.
За мен всяко докосване на човек до цветята е преобръщащо, независимо дали човекът си дава сметка или не, дали промяната в него се случва осезаемо или на друго, по-фино ниво. И сега, в днешния ден знам, че не аз избрах цветята, а те избраха мен. И съм щастлива да бъда посланик на тяхната мъдрост. Осъзнавам, че те са само един от многото инструменти за обръщане на фокуса навътре, и че всеки е свободен да избере своя начин да стигне до неговата си автентичност. И е чудесно, че вече разполагаме с толкова много ресурси да случим това.
И да, ужасно хубаво е да правиш това, което обичаш! И ако ти, който четеш това, по някаква причина не усещаш да ти трепти отвътре, когато правиш това, което правиш, излез навън от своите собствени рамки и го намери! Не отлагай, не се бави! Намери онова, което те кара да чувстваш онзи заряд, от който бузите ти пламват, сърцето ти прелива и в теб става и мирно, и пълно. От който има живот в живота. Струва си рисковия скок, струват си всяка неизвестност и всяко отстояване на собствения ти импулс; заслужават си всяко падане, всяка спънка и всеки нов опит да продължиш напред. Заслужава си да служиш на душата си, защото затова си дошъл.
Анахид Ангътян 