Beech/Бук

Разхождали ли сте се в букова гора? Забелязвали ли сте колко са правилни тези дървета? Самото съвършенство са – високи, напети, стегнати и прави, с еднакво разстояние помежду им. Приличат на изпънати войници, но стоейки сред тях, те обзема спокойствие; има въздух, има някак и широта на взора, и има тишина, а в нея – всичките отговори. Не съществува дърво, което да критикува друго дърво за начина, по който изглежда. Не съществува дърво, което да бъде коректив за друго дърво как да расте, как да изпълнява ролята си в гората. Напротив – в него пулсира Вселенският разум и то знае, че има място под слънцето за всички. И че ако то се е родило и вирее на тази земя по този начин, има право на това и също като всяко друго дишащо творение има нужда от светлина, ласка, грижа и обич. Безусловно.

Някой, някога ни е научил, че трябва да бъдем безгрешни, за да заслужаваме обич. И тъй като човек е устроен така, че разбира себе си най-добре чрез непрекъснато сравнение, за да оцелеем, сме програ-мирали в нас убеждението, че ако откриваме непрестанно грешки в другите, това ще реабилитира нашите собствени и ще се чувстваме по-спокойни и уверени в собствената си безупречност. И това ще ни гарантира обич.

Тогава, най-естествено ще се палим и ще обявяваме, че не разбираме някого, който е с различен светоглед от нашия, но за негово добро ще му го налагаме.
Тогава, ще четем текст, който вдъхновява, но вместо да се потопим в съдържанието и да извлечем от него полезност, ще търсим правописни грешки. И, разбира се ще ги откриваме, отдъхвайки си, че и някой друг е сгрешил. И вместо да го насърчим за чудесния текст, излял се от чистия вътрешен извор, ще го упрекнем за пропуските. И разбира се, ще вярваме, че това е за негово добро. Докато в този момент несъзнаваното в нас ще крещи нямо: „Ето, виждаш ли, не се случва само на теб! Не само ти си несъвършен.”
Тогава, животът непрекъснато ще ни сътворява срещи с хора, чието поведение ще е неприемливо за нас, чието мнение се различава коренно от нашето. И тогава ще сочим с пръст, ще осъждаме мълчаливо или ще бодем света му с думи, остри като игли, а не несъзнаваното уверено ще ни напомня: „Ето, виждаш ли, не си сам в това да си неправилен”.

Но ние няма да го знаем.

Докато не срещнем есенцията от Бук.

Тя ще разтвори насложения отвън модел на критикаря в нас и ще ни върне усещането за приемане. За мир с всичко и всички. За толе-рантност към различността. За разширяване на нашия хоризонт и за ясно виждане, така че да може да побере всички разноцветки на хората, с които делим дъх и свят. Досущ като усещането да потънеш в буковата гора. Приемането на есенцията от Бук изчиства от нас нездравословния перфекцонизъм и ни помага да си припомним чистотата на изначалната ни природа – изпълнени със знанието, че изобилието е в различността и е ресурс, който не ни ограбва, а напротив – съживява ни и ни обогатява. Бук премахва от нас нуждата да сме винаги прави и ни уверява, че всеки е свободен да изживява и сътворява себе си по начина, който му идва отвътре.