Centaury/Червен кантарион

Урокът за криворазбраната служба дълбае в мен от известно време.

Познаваме се отдавна. Още откакто бях мъничка и единственото ми (подсъзнателно, разбира се) желание бе да бъда там за мама и татко, да направя така, че да бъдат щастливи. Каквото и да е. Да съм полезна, да им помагам, да съм безупречна ученичка, дори да напълнея толкова много, че от незабележимо дете да се превърна във фокус, така че да отместя фокуса от техните грижи. После служенето продължи в други посоки – в училище, с приятелите, на работното ми място…

Оказа се, че това криворазбиране е сплело множество фини нишки в моя живот и е обвило цялото ми същество като в мрежа. И така до днес, когато вече имам ресурс да седна очи в очи с този урок и да си поговорим открито и честно.

Вярвам, че в даден етап от живота си всеки от нас има да усвоява урока на служене. Колко е ценно, че Доктор Бах е припознал едно красиво и фино цвете, което да ни подаде ръка по този път! Това е Червен Кантарион.

Изпаднал в неравновесие, архетипът Червен кантарион истински вярва, че е лепило за счупените парченца на другите. Че негова мисия е да спасява всеки, изпаднал в затруднение. Че той има стойност и е ценен само и единствено тогава, когато е полезен – на другите, разбира се, не на себе си. И е толкова скромен и свенлив, че никога не би искал да е център на внимание или да изпъкне, не! Но пък би му било много хубаво делата му да бъдат забелязани и зачетени – те да говорят вместо него. Червен кантарион винаги е в позиция на даващ: ръцете му да са пълни и той да раздава на всички от себе си – без мярка, без условия, без граница. Той всъщност не познава границите. И да, може много дълго време да живее така, но рано или късно идва моментът, в който да се почувства ограбен. И така нерядко изпада в ролята на жертва, защото се чувства незабележим, незачетен, търсен само тогава, когато имат нужда от него. И всъщност е точно така! Всички знаят, че могат да разчитат на него, но в другото време той сякаш изчезва. Няма начин някой друг да уважава твоите граници, ако ти сам не ги уважаваш и непрекъснато ги потъпкваш. Тогава, когато казваш: „Да, разбира се, ще дойда да ти помогна!”, а всъщност отвътре искаш да кажеш: „Не мога сега, имам своя работа.” И когато изричаш: „Да, удобно е, мога да те изслушам”, и разговорът продължава с часове, а ти си толкова уморен/а, че единственото, което искаш да имаш в момента, е тишина. Но може да мине много дълго време, докато осъзнаеш, че този механизъм работи в теб като програма. И да разбереш, че дълго трупаното недоволство и раздразнение, които в повечето случаи преглъщаш, също работят в теб, като те разболяват. Рядко ще видите архетип Червен кантарион да избухне в гняв и да изкаже болката си. Ако го направи, то много бързо в него ще се надигне вината, че е причинил болка другиму и отново ще се свие, пренебгегвайки себе си в името на благото на другия. Просто няма как – нуждите на другите са много по-важни от неговите собствени нужди.

И така, Червен кантарион е сляп за истината, че е ценен, само защото съществува и това по никакъв начин не е обвързано с неговите действия или бездействие. Че като спасява другите, не спасява душата си, а напротив – заробва я. И живее в лицемерие, спрямо самия себе си, защото не е искрен с нея и не живее в едно с нейния устрем, с нейния глас, с нейните нужди.

Да даваш без предел и твоят извор да остава пълен, изобилен, разливащ се и докосващ останалите, е истинската служба; тази, която дължим на себе си и тази, на която Червен кантарион ни учи. Той ни показва как с увереност, с любов, но и с твърдост да очертаеш своите граници, така че всеки да ги вижда, уважава и зачита. Откакто започнах да го правя, с пълна осъзнатост, че това не само е мое право, а и мой дълг към мен самата, не се е случвало ни един път да бъда криворазбрана или да обидя някого, избирайки себе си. А това дълги години е било най-голямото ми опасение.

Уча се какво е да бъда там, за някого, и ръцете ми да са празни. Да му давам от себе си, без да губя себе си. Да служа на себе си, в едно с душата си, и правейки това, да служа и на другия. И за всичко това благодаря на Червен кантарион. Че държа и не пусна ръката ми, докато не разбрах, че моята стойност не се измерва с даване на другите без мярка, а в това, че ме има, че съм тук, че съм такава, каквато съм и имам смелостта да изведа истинската си същност напред и да й служа.