Oak/Дъб

Събота вечер е.
“Искам да мога всичко” – казвам на моя скъпа приятелка, докато ѝ се оплаквам, че съм прикована омаломощена в леглото.
И в последните седмици наистина можех всичко: ателиета, консултации, детска градина, занималня, обгрижване на дома, но и вечерни срещи с приятелки, социални контакти, събития. Без дъх оставах, но летях удовлетворена: този динамичен начин на живот съм припознала като мой обичаен и обичан ритъм. Докато в петък вечер…първо изчезна гласа ми, а след това и всички силички. И сега принудително лежа и водя вътрешна борба със себе си как да отменя неделната детска градина. Как да кажа на децата, че няма да мога да съм на линия да учим и играем?! “Няма нищо на всяка цена!”- казва едно гласче отвътре.
А друго се намесва: “Да, но това са само два часа, напъни се и си изпълни ангажимента! Нали си отговорен човек?!”
Щрак. Ето го ключът.
Отговорността.
Дългът.
Даденото обещание.
Нарастващото опасение да трябва да признаеш, че все пак не можеш всичко.
Този вътрешен сблъсък между ум и душа окончателно ме поваля.
Сега, затворете за миг очи и извикайте в съзнанието си картината на едно дъбово дърво. То е голямо и мощно, с дебел ствол, със здрава коренова система и богата, разперена корона, стигаща сякаш небето. Дъбът е дом на много животинки, той осигурява и тяхната прехрана, а под неговата сянка отмора намират всички. Дъбът се грижи за всичко и всички. Неспирно. Така е и с хората, носещи тази архетипна енергия. Те са винаги пълни с енергия и за тях няма непосилна задача. Вървят винаги изправени, отговорни са и самостоятелни, и на тях винаги може да се разчита. Те носят света на раменете си и го правят с лекота. Няма нещо, което да е непостижимо; има просто неща, за които да трябва да положат повече усилия и толкова! Може би ще се припознаете в това описание, ако сте по-голямото дете в семейството. Но това далеч не е единствената причина да имаме нужда от есенцията дъб. Има безброй други дълбоки взаимовръзки и възприети модели на поведение отвън, които да обуславят този механизъм.
И така, тези хора вървят през света през своето чувство за отговорност, по-често направо бягат, а другите им мятат в движение на гърба и този товар, и онзи товар. И те може и да се задъхват, но все пак казват: “Готово, няма грижи, ще свърша и това!” и дори се амбицират от вечно набъбващия обем свършена работа. Гърбът продължава да е изправен, докато….докато дойде крайната преумора, маскирана като принудителна почивка. Боледуване, някой счупен крайник, или в моя случай – пълна невъзможност гласът ми да се чува. А моята работа все е свързана с говорене. Е, един дъб никога няма да признае, че е уморен, но хайде вече да си говорим истините в очите.
Есенцията от дъб е за хора, за които е невъзможно да разграничат своята от чуждата отговорност. Те не знаят как да делегират задачи на другите и предпочитат всичко да свършат сами. Те ще отидат болни и на работа, защото да си изпълнителен и отговорен е по-важно от всичко останало. Така ден след ден черпят от своя заряд, като не им минава изобщо през ум, че този резервоар все някога ще се изчерпи, ако не намират време да отпочиват качествено. Ето, и аз днес принудително почивам, но да не мислите, че ще лежа и ще чета книга? Не, имам да пиша около 40 писма, имам да правя коледни бисквити с дъщеря ми, имам да свърша доста къщна работа… Но какво толкова, нали съм у дома и по пижама?! Това е дъб. В действие. И да, разбира се, че ще се почерпя с есенцията. Тя въздейства на няколко нива. Първо връща енергията в нас и зарежда невидимото резервоарче, пълни го някак, само тя си знае как. Освен това ясно започва да подрежда приоритетите ни и да ни показва като през лупа кое наистина е наша отговорност и кое – на другите. Най-важната стъпка идва за наша подкрепа накрая: след осъзнаването да можем да изменим на практика изкривеното ни разбиране за отговорност. Тя дава силата да можем да кажем: “Много бих искал да ти помогна, но да изпълниш това е твоя отговорност.” И след това изказване да сме с ясното разбиране, че светът няма да свърши. Когато есенцията от дъб намести изкривяването, невидим, но огромен товар пада от нас и разбираме, че всъщност не е никак лошо да носим отговорност само и единствено за нас самите и нашия живот. Така даваме възможност на другите да поемат своята отговорност за себе си и техния си живот. И така единствено е честно. И още нещо много важно: дъб ни помага да разберем, че няма нищо на всяка цена и че работата е също толкова важна, колкото и почивката. И че да си позволиш почивка не е признак на слабост, а напротив: признак на сила и мъдрост е, и сигурен знак, че си стъпил на следващото стъпалце по пътя си.