Бях бременна в края на пети месец, когато един следобед получих обаждане от акушерката:
– Анахид, резултатите от кръвните ти изследвания не са добри. Показват висок риск от увреждане на плода. Трябва да дойдеш да обсъдиш ситуацията с доктора и да решите заедно какво да предприемете – предвид гестационната седмица вече не е възможен аборт, вариантите са да предизвикаме раждане. Освен ако не решиш да задържиш плода.
Толкова страшно и същевременно глухо прозвучаха тези изстреляни с абсолютно равен тон думи! Не помня следващите мигове, но ясно помня смразяващия страх, който ме връхлетя за части от секундата. В този момент нямах ресурс дори да обърна внимание на безумния начин, по който ми бе съобщена информацията. Страхът ме сграбчи в хватката си и изсмука живота от мен. Спрях да дишам. Спрях да чувам. Спрях да разсъждавам.
Отпускане и доверие в потока на живота? Доверие във висшите сили и плана на душата ми? Вяра, че всичко, което се случва, е за мое и всеобщо най-добро?
Нищо подобно. Моята философия за живота, всички истини, които пулсираха в мен като познание, се изтриха в един миг. Бяха невъзможни. Бяха нереални. Цялото ми същество се сви и се прибра в мъничка капсула.
Всепоглъщащ страх за живота. Така се казваше тя, капсулата ми.
Последваха множество допълнителни изследвания. Достатъчно прецизни, за да установят, че плодът е здрав и бременността не е застрашена. В седмиците, в които очаквах тези резултати, страхът живееше вместо мен. Толкова здраво се беше впил в клетките ми, в енергийното ми поле, което по това време бе едно с това на плода, че заемаше всичко. Страхът стана мой господар.
Доктор Бах е открил цвете за това състояние. Нарича се Скална роза. Не вярвам да съществува човек, който да не е имал среща с подобен ужасяващ, панически страх в момент от живота си. И сигурно няма човек, доверил се на цветята, който да не е усетил изцеляващото, разтварящо страха въздействие на Скална роза.
След добрия развой на нещата, страхът напусна ума ми. Продължих да се наслаждавам на този вълнуващ период, мислейки си, че той е напуснал и тялото ми, и живота ми, и полето ми…
И в известен смисъл беше.
Но капсулата остана.
Капсулата остава, докато не направим осъзнати стъпки в посока да я отключим и да излезем от нея. Разбира се, често пъти дори не осъзнаваме какво се случва с нас. След травмиращото преживяване, когато по един или друг начин “дойдем на себе си”, животът продължава да тече по познатия начин, на повърхността всичко е наред. Но това определено е само на повърхността. И тук е моментът да благодарим на нашите мъдри души, които неминуемо намират начин да ни изпратят сигнали какво върви в дълбочина. И знаците един по един идват. С такова постоянство, с такава честота и толкова дълго, колкото е нужно, за да обърнем поглед навътре.
Разказвам една лична история с пълната убеденост, че за всеки човек причинителят на такъв сковаващ страх е различен, че интензитетът на преживяното е различен, че съпътстващата травма е различна. Всекиму според опитностите, които е нужно да усвои и според историята на душата му. И разбира се, за дълбоко вкоренени травми са необходими и други практики и методи, които да направят мост между неосъзнато и осъзнато. И когато тръгваме да вървим по този път, неслучайността ни насочва към най-точните за нас, или онези, за които сме готови. Но не спирам да се удивлявам на меката енергия на цветята на доктор Бах и тяхната способност да подкрепят нашия процес, да ни въздействат, докосвайки и връщайки обратно в равновесие най-фините ни струни. Онези, на които душата ни свири своята чиста, лъчиста мелодия.
Състоянието на Скална роза ни кара да живеем живота си в ограничение. Една част от нас е замръзнала, скована, свита в пашкул, и не ни позволява да живеем живота си в своята пълна енергийна мощ. Някъде в нашето поле стои заключен страх. И подсъзнателно всичките ни действия вървят в посока да не доближаваме тази заключена част от нас. Защото отново ще боли. Много ще боли. И ще е страшно. И представяте ли си колко от нашата енергия изтича в посока да се съхранява тази капсула, създадена от страха?! А сега си представете себе си в пълната си сила, разгръщащи себе си в пълния си енергиен потенциал – каква жизнерадостност, каква свобода и каква лекота биха изпълвали дните ни!
Скална роза е есенцията, която държи ключа за капсулата. Скална роза влиза директно в страха ни, отпуска хватката му и лека полека го разтваря. Бавно, постепенно, но категорично. Възможно е да изведе отново същия страх на повърхността, чрез друга ситуация, но в това няма нищо страшно. Напротив – ценен етап е, защото имаме възможност да видим страха с други очи, да го разгледаме, да го опознаем, да го приемем и припознаем като аспект от нас, който е бил нужен някога, ала вече не…вече не…
И иякъде там се случва и освобождаването до край. Изчистването от корен. Пълното стопяване.
Тогава “отпускам се и се доверявам в потока на живота” придобива нов смисъл – на философия за живота в действие.
Анахид Ангътян 