Не помня колко дълго стоях под скалата. Вдигнала поглед нагоре, не можех да се откъсна от тихото вълшебство на падащите капчици вода. Кап-кап-кап. Те ситняха около мен в неравноделен такт и танцуваха танца на живота си. Скалата раждаше капката, а тя бързо порасваше, оформяше се като сълза и тръгваше тихо и решително към своето първо и последно пътешествие. Каква мощ, каква категоричност и същевременно лекота прозираха във всяка капчица вода!
Водата няма форма – ако падне в дланта ти, заема формата на длан. Ако падне върху лицето ти, става лице. Ако се излее в съд, тя го изпълва. Ако я поеме земята, изчезва в недрата й, гъвкава, мека и разливаща се.
Водата няма план – тя просто следва своя импулс да тече, да стига там, където стигне, да напоява, да подхранва, да насища и облива със живот.
Водата олицетворява усещането за отпускане и доверие. Накъдето и да потече, както и да се разлее и оформи – все е правилно, все е ценно, все е празник! Каквото и да се случи, в каквото и да се превърне, тя приветства това, приема го с благодарност и знае, че се случва най-доброто и единствено възможно за всички страни.
Скална вода е една от есенциите на Доктор Бах, но е единствената, която не се извлича от цвете или дърво, а от чиста, кристална вода, течаща по високите планински части и скалите. Скална вода е събрала в себе си цялата полезност на двете стихии – земя и вода.
Скална вода ни учи да се отпускаме.
Ей така, без план, без посока, да се отпускаме и да се оставим на потока да ни движи. Да се оставим живота да тече през нас и да ни води. Не да му се предадем. А да му се доверим.
Имаме нужда от скална вода, ако вървим през живота си, пристегнати от невидимия корсет на нашите собствени непостижими идеали, принципи и правила, на самодисциплиниращите ни рамки и модели, от които не остава въздух да дишаме свободно, с пълни гърди, дълбоко и на сто процента. И сме стегнати, сковани, сериозни, твърди и сухи…като земя, несрещала много отдавна водата…
Дълго можем да размишляваме откъде идват тези ограничаващи ни модели и убеждения. Наши ли са, или са насложени от външната среда – от възпитанието, от мама и татко, или пък от рода ни назад? Каквато и причина да лежи в основата, отпускането е много трудно, защото това би означавало да се срутят всичките ни подпори, които до днес сме смятали, че ни държат здраво стъпили в живота. Това би означавало да нямаме модел за следване, да сме в безтегловност, да нямаме патерички, да сме уязвими…
Колко стряскащо и колко освобождаващо в същото време, нали?
Ще го усетите сами, когато допуснете енергията на скална вода да влезе във вас и да ви преобрази. Или по-скоро да ви върне към вашата изначална същност, такива, каквито сте дошли на този свят. Цветята правят именно това – събличат ни по душа и показват ясно нашата лична истина, а после фино ни повеждат напред, изтъкани от силата да я следваме.
Анахид Ангътян 