“Как имаш толкова търпение да работиш с деца? Не е ли изтощително?”
Ах, този въпрос! Винаги предизвиква усмивка и очите ми грейват, докато отговарям.
Светът на децата е необятен извор на вдъхновение. Да те допуснат в него е привилегия, огромно удоволствие и голяма отговорност. И за да те приемат, има няколко простички условия: да ги гледаш в очите, да бъдеш искрен с тях и винаги да говориш истината. Каквото и да струва това!
Никога не съм си представяла, че ще работя с деца. Но вече не мога да си представя да правя друго дори и за ден! И не мога да нарека това работа. Аз просто споделям своя свят с тях, те на свой ред споделят своя с мен. И през това свързване се случва обменът, толкова ценен, смислен и обогатяващ, че думата изтощение звучи съвсем чужда! ❤️
Анахид Ангътян 