Tag: време

“Какво ще си пожелаеш, когато дойде ред да духнеш свещичките?”, питаха ме малко преди рождения ден.
“Не знам!”, отговорих искрено. “Сякаш вече съм изпразнена от желания.”
Но ето че днес, когато изненадващо получих парче торта със свещичка на нея и трябваше все пак да я духна в духа на празника, затворих очи и желанието дойде само:
Време.
Пожелавам си време.
Време да съзерцавам изгрева.
Време да разговарям с баща ми и да черпя от неговата човешка мъдрост и сила за живот.
Време с моята мила майчица, в което да ме посвети в тайната на онези любими постни лозови сармички с много стафиди, канела и лимон. И всички останали рецепти, завещани от нейната майка. Защото за нас арменците храната освен любов е и памет.
Време да обичам момчето, с което сплитаме пръсти и живот заедно всеки ден.
Време да се вглеждам в очите на сина си и да потъвам цяла в този жаден за света и чудесиите му поглед.
Време да прегръщам дъщеря си. И да усещам топлината на физическото докосване в най-чистата му форма.
Време с моята леля, с която няма значение дали работим, пътуваме или сме на балкончето у тях и тя пали цигара – просто винаги е напълно споделено. Като да си със себе си, ама по-хубаво.
Време с моя вуйчо, човекът с най-добрите очи на света.
Време да гледам с умиление и усмивка как растат децата на братята и братовчедите ни и как дървото на живота се разгръща за рода ни.
Време да изпитвам онзи гъдел от нещо ново, което предстои и е толкова красиво в зараждането си.
Време да вдишвам аромата на цветята.
Време да творя.
Време да бъда близо до сърцето на природата и да слушам в тишината нейния пулс.
Време за лудост и заедност с моите приятелки, които са и мои посестрими, и с които заедно създаваме червената шатра и така един напълно нов свят за всички ни.
Време за мъжете приятели, с които се смеем и си споделяме дивотиите – толкова скъпи и ценни са тези приятелства, които именно времето е проверило и заздравило в годините.
Време да пътешествам и откривам нови кътчета по тази изумително красива и щедра земя.
Време за ласка и грижа от мен към мен.
Време да плувам в морето и да се чувствам у дома.
Време да наблюдавам как птиците се реят.
Време да слушам музиката, която кара сърцето ми да пее.
Време да гледам любимите си филми отново и отново.
Време да празнувам. Със и без повод.
Време да чета книги.
Време да мечтая.
Време да си спомням.
Време да помоля за прошка приятелката, която някога нараних.
Време да се влюбвам в живота пак, и пак, и пак.
Не изобилстваме от време.
Затова си пожелах време.
Време за
всички
неща,
които ме правят жива.

На 40 съм същото
солено момиче,
направено от сълзи, море и мечти.
Тъгувам понякога, но
се усмихвам по-често.
Лекотата отвътре се превръща постепенно в естествено състояние.
Дълго пътувала,
душата намерила е най-сетне пристан.
Където трябва да бъда, там съм.
Когато трябва да тръгна, потеглям.
И всичко е толкова лесно и простичко.
Към нищо не съм привързана вече.
А някак принадлежа на всичко.
Защото принадлежа на себе си, и така – на цялото.
И докъдето виждат очите – светлина е.
И докъдето стига умът – доверие е.
И дордето имат сила ръцете – прегръдка е.
И дордето диша сърцето – любов е.
Лее се. В мен и извън мен.
40 години бродих навън, за да достигна най-съкровеното местенце вътре.
И сега стоя със зареян поглед в небето
и ви признавам:
Душата е най-красива в полет.

🤍

Точно преди седмица потънах за първи път в пустинните пясъци.

Това изречение го сътвори ума.

А сега ще говори душата:
Аз съм в пустинята. Днес. Сега. Вчера. Утре. После. Още. Времето е химера. И дори да опитваш да го задържиш в дланта си, то се разпилява на хиляди, хиляди песъчинки, всяка от които съдържа цялата вечност. Всичкото време. А пространството? И него не можеш да уловиш, да го обясниш, да го обхванеш в цялост. И то не съществува само по себе си. То обединява и събира в себе си всичко, навсякъде, тук и там, навътре и навън. И отвъд.

Аз сега съм тук, в пустинята. И не съм си тръгвала никога. Тя живее в мен. Пулсира, топли, разказва и разгръща…мълчаливо, но с такава мощ, която отива само на природата.

Още малко…и ще ви разкажа в цвят за любовта, която никога не умира. И никога не си тръгва. Защото където и да идеш, я носиш в теб.