Tag: есен

Думи на брега

by Anahid Angatyan, posted in Сърцето лекува

Стоя на брега на моето лично лято.
Стоя на ръба на есента. Зад мен са моята страст, моята дива, необуздана природа, моята жажда за приключения. Моите копнежи също са тук. Морето ги целува, сякаш те го вълнуват така силно.
“Няма нищо вечно, особено ние…” пее едно момче и всеки звук ме преобръща. Движи ме напред. Може би е време да спра да се обръщам назад.
“Добре!”, склонявам с доза неохота и се вглеждам право напред в мислената линия, чертаеща моето днес. Пред мен се е разляла моята лична есен. Златна е, ако и в косата да сребри. По-кротка е, по-тиха, по-прибрана. Слънцето гали, но прегръдката е различна. Няма го онзи огън, който разпалва в очите искри. Я, и моята добра приятелка тъгата е тук. Преобразила се е като дъжд, но аз отвътре я познавам…не може да ме подведе.
“Здравей!”, казвам ѝ благо. А тя ме гледа с любов и ми прошепва:
“Мила моя…накъде си поела без себе си? Вземи себе си и в есента. Вземи и дивата си природа, вземи страстта, вземи приключенията, направи специално кътче и за копнежите. Вземи всяка своя частица, без остатък. Не е време за раздяла. Раздялата е просто илюзия. Бъди си лято в кръвта. Само тогава есента ще е истинска.”❤️

Аз съм

by Anahid Angatyan, posted in Жива природа

Когато си уловил тази есенна прелест не с фотоапарата, а със сърцето си…Когато си запечатал в тъканта си този празник от цветове и форми…Когато си усетил това мирно, тихо и същевременно непоколебимо присъствие на природата в нейната цялост и нейния шепот “Аз съм…аз съм…аз съм…”…Тогава…тогава нито един сив тон, изрисуван от дъжда, не може да замести усещането, което очите, душата и цялото ти същество нашепват:”Аз съм…аз съм…аз съм…”.

Отново в света

by Anahid Angatyan, posted in Жива природа

Ето ме тук, отново сред вас!
С тези снимка исках да кажа едно усмихнато “Привет!” и да изплувам от тишината…
Дали съм друга? Кой знае?
Дали чух душата си по-ясно в мълчание? Със сигурност. Дори сънищата станаха по-ярки, и сутрин помнех по-голямата им част. Пък те си носят ценни послания от наши други проявления.
Дали намерих онова, което търсех в дълбините на моето вътре? О, да! Може би не всичко, струва ми се пресилено да го кажа, но много отговори дойдоха – някои неканени, други отдавна жадувани. И сега съм ей такава, като тези листа – мокра до кости от лечебни сълзи, разпиляна на посоки, но и искряща, светеща, и някак по-лека, разлята във всякакви форми – правилни или не толкова. Ами, харесвам се точно сега и такава. 😉
Навън небето продължава да прави любов със земята и да я излива навсякъде върху й. Октомври е толкова изобилен. Раздава щедро от всичко. Чувства, осъзнавания, цветове, обич, топъл чай, приятелско рамо, случвания, дъждове, сълзи…
Истинско богатство. Как да не го обичаш? ❤️

Потапяне в ин енергията на годината

by Anahid Angatyan, posted in Изгреви & залези

Тихо, плавно и обагрено в розово злато потапяне в ин енергията на годината.

Равноденствие е. Време за равносметка, казват. За обръщане навътре. Е, хайде да видим какво още има да се плеви в нашето вътре. Какво има още да се разчиства в градинката ни, да се проветри в дома ни, онзи дом, чиито две прозорчета светят, когато се смеем, а угасват и са мътни, когато тъжим. Онова вътре, което валидира всяка частица от нашето навън. Това си пожелах днес, в зародиша на новия ден, докато той още беше прозрачен като дихание…Чистота. Въздух. Тишина. Пространство. Без рамки. Без защити. Без тегло. Празнота, в която да се разтвори Новото и да изпълни всяка клетка с нужното. Чаканото. Спомненото. С най-доброто.

Как се обича есен?

by Anahid Angatyan, posted in Жива природа

Лесно се обича лятотo, но пробвай да обикнеш есента! Можеш ли да обикнеш хладния й нрав сутрин, когато се измъква гола от леглото и свъсено размества облаците като кичур коса?Можеш ли да обикнеш ветровете й, нахлуващи в тялото ти като неканени гости? Можеш ли да свикнеш с необяснимите й сълзи, в които се събира цялото небе? И можеш ли да се сприятелиш с внезапните й бури, които те връхлитат, когато най-малко очакваш? Есен се обича трудно. Иска се смелост да погледнеш сенките в очите. Иска се да виждаш красотата и в прекършените клони. Иска се да можеш да се любуваш на осиротяващите дървета. Иска се да можеш да бъдеш сам със себе си. И да не чакаш някой да те спаси в тъмното на всяка цена. Спасиш ли сам себе си, вече ще обичаш есен. И за теб това ще е най-топлият сезон.