Любовта ми към фотографията е пълнокръвна част от мен, откакто се помня, също както и писането. Изкуството е скъпоценен дар и вярвам, че всеки го носи в сърцето си. Има моменти, в които то разцъфва като цвете и поривът да го изразиш и споделиш става по-силен от всичко. Затова днес искам да ви отведа в Истанбул. Така почувствах града на контрастите преди девет години, по време на една фото-екскурзия. Написах текст към снимките и го споделих във Facebook. Тогава много мои сънародници ме посочиха остро с пръст, а един от тях дори ми каза, че ако покойният ми дядо Вартан прочете какво съм написала, би се срамувал от мен. Днес вярвам в написаното все така силно и знам, че дядо ми е толкова широка душа, че се гордее с мен и се усмихва отнякъде горе. Беше фотограф, междувпрочем.
“Искам да Ви разкажа в снимки за едно мое скорошно пътуване до Истанбул. Милионният град, намиращ се в държава, към която арменците питаем само негативни чувства…и с чиито народ свързваме толкова болкa. Точно сега, точно в навечерието на годишнината от Геноцида над Арменския народ, аз искам да споделя този албум с Вас…Искам да го споделя, така както го видях с очите си, така както го почувствах в сърцето си – огромен, шумен, пулсиращ град на контрастите. Kолоритен град, дом на милиони хора – хора трудещи се, обичащи, пеещи и танцуващи…като мен, като теб, като всички нас! В главата ми подскачаха хиляди въпроси. Наистина ли си мислим, че дълбоко таената в нас омраза ще отвори вратите към едно по-светло бъдеще? Наистина ли смятаме, че за да бъдат овъзмездени нашите предци, ние трябва да свиваме юмрук и да разпръскваме гняв всеки път, когато се произнесе името „Турция”? Наистина ли трябва да продължаваме да оставаме слепи за красотата, която ни заобикаля, сковани от нашите дългогодишни, незараснали рани? Тръгнах от Истанбул с купища снимки, събрали емоцията и енергията на този град…Тръгнах си…и един вътрешен глас ми каза: „Някой ден и над тази страна ще съмне!””
Анахид Ангътян 