Tag: нов ден

“Едно от най-вълнуващите неща в живота е, че само от време на време човек е сигурен, че ще живее вечно. Понякога го съзнава, когато стане рано в часа на нежната тържествена зора и застане сам, отметнал глава назад, загледан нагоре в бледото небе, което бавно порозовява, а на изток стават такива прекрасни непознати неща, които карат човек да изкрещи от възторг и сърцето му да замре – неща, които се повтарят всяка сутрин от хиляди, хиляди години. Тогава човек го осъзнава за миг.”

Откъс от “Тайната градина”, написана от Франсис Бърнет, който много ми пасна на днешното усещане.

Честита първа пролет! ❤️

На 40 съм същото
солено момиче,
направено от сълзи, море и мечти.
Тъгувам понякога, но
се усмихвам по-често.
Лекотата отвътре се превръща постепенно в естествено състояние.
Дълго пътувала,
душата намерила е най-сетне пристан.
Където трябва да бъда, там съм.
Когато трябва да тръгна, потеглям.
И всичко е толкова лесно и простичко.
Към нищо не съм привързана вече.
А някак принадлежа на всичко.
Защото принадлежа на себе си, и така – на цялото.
И докъдето виждат очите – светлина е.
И докъдето стига умът – доверие е.
И дордето имат сила ръцете – прегръдка е.
И дордето диша сърцето – любов е.
Лее се. В мен и извън мен.
40 години бродих навън, за да достигна най-съкровеното местенце вътре.
И сега стоя със зареян поглед в небето
и ви признавам:
Душата е най-красива в полет.

🤍

Всяко утро приказката ни започва отначало.
Ражда се слънцето, раждаме се и ние. С плам. С устрем. С доверие, че днес ще я напишем красиво. И с добър край. Какво да го правиш, сърцето?! Докато тупти, ще открива път обратно към вярата, с детинско, понякога наивно, но никога нестихващо любопитство. И никога няма да греши. Пулсът трасира пътя.

Ден на първа пролет,

ден на децата със синдром на Даун,

ден на поезията –

толкова слънчеви поводи за празнуване днес!

Обичам поезията, уютно й е на душата ми в нейните сладкодумни обятия. И докато една нощ се прегръщахме, се роди това стихотворение. Дарявам ви го.

И нека с нарастването на светлината навън, расте и тази вътре в нас!

***

В най-дълбокото на очите ти

видях себе си – гола и пряма

и така силно притегли ме образа,

че реших пред света така да застана.

Нейде приемана, нейде отхвърляна

закрачих, безстрашна и боса,

а твоите ръце кълбото търкулнаха,

като нишки сребро заблестяха път и посока.

И дишах, и гръдта ми се пълнеше

с въздух по-наситен, по-жив и по-нов

и талази живот ме изпълваха цяла

и бях течаща вода, бях извор, поток.

Вървях ли, вървях, и дните попивах,

а после прегръщах нощта

над мен звезди в небето бродираха

златната мантия на изгрева заранта.

Преобърнах света и къде ли не бях,

целувах, обичах и тръгвах си пак,

но в ничии очи отново тъй красива

като в твоите тогава аз не се видях.

И тръгнах обратно, нишките следвах,

прииска ми се да съм у дома,

свещ да запаля, да се разотидат сенките,

а аз да измия сърце и снага.

Но погледнах нозете си – чисти и бели,

досущ като месечина една

тогава разбрах, че само душата пътувала е,

за да позная себе си и любовта.

Ранно януарско, смразяващо студено и невероятно красиво утро. Моето. ❤

Днес.
Приказка, написана в небето.
История, с която започва Новата година.
А тя винаги започва със Слънцето.
Честито зимно слънцестоене!
Топлина, споделеност и любов да е!

В зората на нов спектакъл сме. И какво впечатляващо начало само! Светлина се излива като дъжд…Нека осветли всяко кътче, на което вече му е дошло време да излезе на светло… и да бъде най-доброто за всички нас!

Добро утро!

Тихо, плавно и обагрено в розово злато потапяне в ин енергията на годината.

Равноденствие е. Време за равносметка, казват. За обръщане навътре. Е, хайде да видим какво още има да се плеви в нашето вътре. Какво има още да се разчиства в градинката ни, да се проветри в дома ни, онзи дом, чиито две прозорчета светят, когато се смеем, а угасват и са мътни, когато тъжим. Онова вътре, което валидира всяка частица от нашето навън. Това си пожелах днес, в зародиша на новия ден, докато той още беше прозрачен като дихание…Чистота. Въздух. Тишина. Пространство. Без рамки. Без защити. Без тегло. Празнота, в която да се разтвори Новото и да изпълни всяка клетка с нужното. Чаканото. Спомненото. С най-доброто.

И днес беше вълшебно! И днес слънцето изрисува небето по начин, невиждан никога преди. Всяко утро е различно, ражда се нов ден, неизживян никога преди… Ден, който ние имаме възможност да обагрим с нашите боички така, както ни идва отвътре…Дадена ни е свободната воля да нарисуваме всичко онова, което искаме…или от което имаме истинска нужда?! Ами какво друго ни остава?! Да грабваме четките и да рисуваме с размах….