Някой някога живял е тук. Някой някого изпращал е всяко утро, застанал на прага, облегнат на бялата рамка…Махвал е с ръка и е пожелавал да е хубав денят му. Някой някога изпратил е този някого за последен път. А всеки следващ ден стоял е на прозорчето и е придърпвал пердето от посивяла дантела с надежда, че ще види този някого отново. Ще го види да се връща с букет цветя, или пък с дъжд в очите, но те ще гледат отново към прага на дома, а не към нищото. Някой някога мечтал е да дойде денят, когато ще има някой, който да разтреби дворчето от всички натрупани в годините вехтории. Да изчисти миналото, за да дойде бъдещето. Някой, който да вдъхне живот на живота в тази къща. Някога, а именно днес, застанах отпред да се полюбувам как белият храст танцува със вятъра. И вдъхнах живот на тази история. Искам да кажа на онзи, който се крие зад пердето, че всеки ден е онзи някой ден, в който да започне отначало. И че някой някъде ще види това…и ще се усмихне. 
Анахид Ангътян 