Tag: октомври

На октомври му принадлежат тихите сутрини. Толкова си забавил темпото, че чуваш как диша душата ти. Догонил си я. А тя, милата, има нужда от съвсем мъничко, за да се усмихне и да настрои сетивата ти за великолепието на живота, преобразено в простички неща. Като ей този миг на съзерцание от едно утро, в което вятърът си играеше с покривката по толкова очарователен начин, че постоях дълго там и се вълнувах заедно с тях. Те си нямаха никаква друга работа. И аз, изглежда, си нямах. И нужда от повече нямах: догонила душата си, си имах(м) всичко в този миг.

Ето ме тук, отново сред вас!
С тези снимка исках да кажа едно усмихнато “Привет!” и да изплувам от тишината…
Дали съм друга? Кой знае?
Дали чух душата си по-ясно в мълчание? Със сигурност. Дори сънищата станаха по-ярки, и сутрин помнех по-голямата им част. Пък те си носят ценни послания от наши други проявления.
Дали намерих онова, което търсех в дълбините на моето вътре? О, да! Може би не всичко, струва ми се пресилено да го кажа, но много отговори дойдоха – някои неканени, други отдавна жадувани. И сега съм ей такава, като тези листа – мокра до кости от лечебни сълзи, разпиляна на посоки, но и искряща, светеща, и някак по-лека, разлята във всякакви форми – правилни или не толкова. Ами, харесвам се точно сега и такава.
Навън небето продължава да прави любов със земята и да я излива навсякъде върху й. Октомври е толкова изобилен. Раздава щедро от всичко. Чувства, осъзнавания, цветове, обич, топъл чай, приятелско рамо, случвания, дъждове, сълзи…
Истинско богатство. Как да не го обичаш?