Пътят, по който не поех,
можеше да ме отведе на приказни места.
Никога няма да знам,
защото пътят, по който не поех,
не е бил моят път.
Небето, което не видях,
може да е било обсипано
с безброй звезди,
но не е било небето,
под което да раста.
С роклята, която не си купих,
можех да бъда неустоима,
но не е била моята рокля,
около която бедрата ми танцуват.
В очите, които не срещнах,
е можело да има любов,
но така и няма да разбера:
от тях не ме е гледала моята душа.
Честит световен ден на поезията! ❤️
Стих: аз
Снимка: интернет
Анахид Ангътян 