Tag: пътешествие

На октомври му принадлежат тихите сутрини. Толкова си забавил темпото, че чуваш как диша душата ти. Догонил си я. А тя, милата, има нужда от съвсем мъничко, за да се усмихне и да настрои сетивата ти за великолепието на живота, преобразено в простички неща. Като ей този миг на съзерцание от едно утро, в което вятърът си играеше с покривката по толкова очарователен начин, че постоях дълго там и се вълнувах заедно с тях. Те си нямаха никаква друга работа. И аз, изглежда, си нямах. И нужда от повече нямах: догонила душата си, си имах(м) всичко в този миг.

Точно преди седмица потънах за първи път в пустинните пясъци.

Това изречение го сътвори ума.

А сега ще говори душата:
Аз съм в пустинята. Днес. Сега. Вчера. Утре. После. Още. Времето е химера. И дори да опитваш да го задържиш в дланта си, то се разпилява на хиляди, хиляди песъчинки, всяка от които съдържа цялата вечност. Всичкото време. А пространството? И него не можеш да уловиш, да го обясниш, да го обхванеш в цялост. И то не съществува само по себе си. То обединява и събира в себе си всичко, навсякъде, тук и там, навътре и навън. И отвъд.

Аз сега съм тук, в пустинята. И не съм си тръгвала никога. Тя живее в мен. Пулсира, топли, разказва и разгръща…мълчаливо, но с такава мощ, която отива само на природата.

Още малко…и ще ви разкажа в цвят за любовта, която никога не умира. И никога не си тръгва. Защото където и да идеш, я носиш в теб.