Tag: размисли

Вдъхновена. Ядосана. Разплакана. Неуверена. Смееща се. Игрива. Гневна. Чувствена. Закачлива. Съмняваща се. Решителна. Забавна. Мълчалива. Прибрана навътре. Прегръщаща целия свят. Свенлива. Докачлива. Доминантна. Кротка. Отпусната. Доверяваща се. Лутаща се. Бъбрива. Тъгуваща. Танцуваща. Наранена. Наслаждаваща се. Празнуваща. Мечтаеща. Сбъдваща. Силна. Уязвима. Молеща за помощ. Подкрепяща. Пееща приспивни песни. Възпяваща живота.

Всички тези жени съм аз.

Те живеят в мен. Аз живея чрез тях. Всяка една представлява съкровена частица от душата ми. И когато по някаква причина забраня някоя от тях и я заключа в тъмна стая, част от мен умира. Жива съм, само когато протегна ръце и ги приютя всички в обятията си. Цяла съм, когато всяка една е обляна в светлина. Когато всяка една е приета, такава, каквато е, когато е истински почувствана, когато е заела своето специално място, когато е обичана.

Всички тези жени съм аз. И такава съм съвършена.

Всяко утро приказката ни започва отначало.
Ражда се слънцето, раждаме се и ние. С плам. С устрем. С доверие, че днес ще я напишем красиво. И с добър край. Какво да го правиш, сърцето?! Докато тупти, ще открива път обратно към вярата, с детинско, понякога наивно, но никога нестихващо любопитство. И никога няма да греши. Пулсът трасира пътя.