Когато си уловил тази есенна прелест не с фотоапарата, а със сърцето си…Когато си запечатал в тъканта си този празник от цветове и форми…Когато си усетил това мирно, тихо и същевременно непоколебимо присъствие на природата в нейната цялост и нейния шепот “Аз съм…аз съм…аз съм…”…Тогава…тогава нито един сив тон, изрисуван от дъжда, не може да замести усещането, което очите, душата и цялото ти същество нашепват:”Аз съм…аз съм…аз съм…”.
Анахид Ангътян 