Wild rose/Шипка

Когато бебе се ражда, за един кратък миг се отваря вратичка в пространството и целият всемир потъва през нея. Затаил дъх за чудото, което предстои да поеме в ръцете си, той не диша, само премигва с отворените си широко очи. Едно, две, три… Изведнъж една мощна вълна от чувства, цветове и форми, от звуци и усещания го залива и преобръща. Отново и отново, и отново. Толкова наситен и удивляващ е този миг, все едно целият всемир се взривява на безброй малки парченца и после се събира отново. По-цял и по-смислен. Сърцето тупти учестено, хиляди пеперуди литват през стомаха,а водата на всички реки, морета и океани се излива свободна, така както се лее плачът на новороденото. Ярко, мощно, жизнеутвърждаващо. Животът празнува живота! Животът улавя себе си в шепа и го пръсва като звезден прах над главичката на детето, орисвайки го да присъства във всеки миг и да го изстисква до последната капчица, отдавайки му се напълно и без условия. Да празнува радостта, да празнува и болката, тъй както радостта и болката се преплитат в едно в самото раждане на живота.

Да изживяваш всеки момент от живота си със страст, напълно и безрезервно, да присъстваш в живота си наистина, а не да го гледаш как тече покрай теб – това прави за теб енергията на Шипка, ако някъде по пътя между появяването ти и настоящия момент си забравил какво е да си радостен само от това, че съществуваш. Шипка те влюбва обратно в живота и в теб самия. Ако обърнете внимание, дори листенцата на всеки цвят са във формата на сърце. Те направо трептят, съвършени, събрали в бялото си всички останали цветове, разтворили се изцяло и напълно навън, към света. „Обичай живота!”, нашепва Шипка. „Той е скъпоценен дар, заслужаващ да бъде прегръщан и целуван, живян с вдъхновение и жар. И ако се случи да изстинеш към живота, стопли се на нежния ми огън. Аз ще ти покажа какво е радост, какво е сладост, какво е жизненост.”

И връщайки се обратно към децата, не правят ли те точно това? Пълните им с плам очички жадно обгръщат всичко наоколо, любопитни да го изследват. В дълбочина, присъствайки изцяло в този миг. И когато съзерцават буболечки – те страстно прегръщат момента. И когато скачат в локвите – те страстно прегръщат момента. И когато тичат, и когато ударят коляното, и когато се смеят, и когато са разстроени…винаги, винаги – те прегръщат момента. Идва им съвсем естествено и изотвътре да го правят. Защото празнуват живота.

Ако имате нужда да се почувствате отново по детски щастливи, можете да повикате енергията на Шипка. Тя ще ви стопли на нежния си огън и ще ви спомни за времето, когато сте се появили на света – голи и боси, без излишен товар, само по смееща се сърцевина.